Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.) Т.3: Гръцки извори

Идеята за публикуването на Симеоновия сборник – старобългарски превод от края на IX и началото на X век – в три отделни тома с различно предназначение, под ръководството на акад. Петър Динеков, е инициатива на Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките и Езиково-текстологичната лаборатория при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, оглавявана от проф. д.ф.н. Румяна Павлова.

Публикацията на първия том, който съдържа изследвания, текст и библиография, се осъществи през 1991 г., а вторият том – речник-индекс на словоформите и употребата им в Светославовия препис от 1073 г., бе издаден през 1993 г. Наборният текст е основан върху най-стария препис на Симеоновия сборник – руския Светославов препис от 1073 г., съгласно фототипното издание отпечатано през 1983 г. в Москва.

Третият том е посветен на гръцките извори, използвани за старобългарския превод и включва критическо издание на гръцкия текст базирано на четири византийски преписа (Coislinianus graecus 120, Coislinianus graecus 258, Vaticanus graecus 423 и Ambrosianus graecus 489), които са най-близки до славянската версия; той съдържа също така теоретична част с проучване относно тези гръцки ръкописи като аналогови образци за сборника. Изготвянето както на това проучване, така и самото издание е плод от многогодишния труд на Петя Янева върху гръцкия текст.

За да се улесни работата по бъдещите изследвания върху славянския превод, наборният текст от първия том беше прегледан допълнително от Ангелина Минчева, Цветана Ралева, Ценка Досева и Петя Янева и ще бъде предоставен паралелно със синхронизирания гръцки текст спрямо славянската версия по Светославовия препис.

Публикацията нa гръцките извори във връзка със Симеоновия сборник завършва тритомното издание „Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.)“ и представлява значимо постижение за българската медиевистика; тя обещава да предизвика интерес не само у българските учени но също така сред международната научна общност като основа за бъдещи проучвания.