С голи ръце лисица

„С голи ръце лисица“ (2012) е сборник с разкази, в които се преплитат пътищата на различни персонажи. Те понякога се срещат отново в нов контекст по време на своето житейско пътешествие. Под внимателния и състрадателен поглед на автора се разкрива цяла минивселена от човешки съдби.

Според Еманюел Пагано, „персонажите не са централни фигури в историите; те остават периферни, живеят край своя живот и дом, преминават покрай пътища и граници на собствената си памет“. Някои от тях дори попадат на случайно попътуване с автостоп – ако някой реши да ги вземе. „Аз ги включих в моята книга“, споделя тя. С това авторката приканва читателя да преживее заедно с тези незабравими и ярки образи едно увлекателно пътешествие. С нежност и уважение тя защитава сложността на човешкото достойнство, особено когато то е затруднено от стандартите на съвременния свят.

Еманюел Пагано (родена през 1969 г., Родез) живее и твори в красивия планински район Ардеш в южната част на Франция. Тя е преподавателка по пластични изкуства със специализация по киноестетика и дебютира като писателка през 2002 г. с романа „За да бъда у дома“. Привлича внимание със своето тихо присъствие, но мощна мълчаливост, а книгите й като „Чекмеджето за коси“ (2005) и „Юношите от пещерата“ (издадена у нас под името Ерго през 2007), която получава Награда за литература от Европейския съюз през 2009 г., показват нейното задълбочено наблюдение върху човешката ранимост. Следващите заглавия - "Ръце момчешки", "Отсъствието на водни птици" и "С голи ръце лисица" - разглеждат темата за трудната хармония между себе си и околните, както και колко лесно може да бъде счупен един човек или неговият дух. Авторката вплита историите си сред места където хората взаимодействат активно с природата; телесният опит става важен аспект при представянето на територии, заплашени от унищожаване или разрушителна сила.