Военното изкуство на българската армия 1885-1945

Военното изкуство представлява обобщена концепция, която включва както теоретични, така и практични аспекти на подготовката и провеждането на военни действия. То се разделя на три основни компонента: стратегия, оперативно изкуство и тактика. Стратегията е ключовият аспект от военното изкуство, който разглежда въпросите свързани с изграждането на армията, подготовката за война и управлението на различните видове въоръжени сили. Оперативното изкуство възниква в края на XIX век и началото на XX век; то се занимава с организацията и изпълнението на операции от различните нива – стратегическо, оперативно и тактическо – при взаимодействие между видовете въоръжени сили. Тактиката пък се фокусира върху организирането и реализирането на бойни действия от съединенията, частите и подразделенията.

Изкуството да подготвяме и водим военни действия у нас започва да се развива паралелно със създаването на българската армия. То преминава през дълъг исторически процес под влияние на разнообразие от фактори в специфичния контекст. Теорията относно военното изкуство непрекъснато еволюира чрез труда на различни автори, регламентираща документация, а също така по време на учения и маневри с войските. Най-явната проява именно във военното изкуство можем да наблюдаваме по време на войните; там стават ясни нивото не само достигнатите теоретични знания но също така готовността за действие както сред командирите, така й щабовете или самите войски към победа в битка. Поради това ще насочим нашето внимание към конфликтите с участието na българската армия именно след Освобождението.

През многовековната история България е водила редица войници; основната причина за тях през Средновековието са икономическите трудности опрделящащи условиятa за водене та борба с примитивна техника за нападение. В противовес - конфликтите след 1878 г., когато страната ни получава независимост обуславят коренно променена реалност благодарение напредъка в науката техниката които бележат нов период при военните сблъсъци . Подготовката им проявява редица уникални черти , правещи научаванетo извлечено от тези конфликти особено ценно знание . Затова сме решили да ограничим анализа си до изучаване единствено около военното майсторство било приложимо спрямо нашата армия непосредствено след освобождаването й от османско владичество.
Игнат Криворов