Принудителният труд в България (1941-1962). Спомени на свидетели

Тази книга е посветена на възпоминанията за принудителния труд в България, който е налаган на български граждани по време на два различни политически режима. Основната цел на изследването е да се анализира как различните форми на предаване – писмени, устни, визуални и ритуални – създават колективни памети и идентичности. Проучени са основните мотиви и модели на самопрезентация в спомените, както и ролята на институционалните и политическите участници при изграждането на културите за памет. Разгледани са общностите около паметта, значението им през времето и как то се променя спрямо контекстите и политиките за памет от социализма до постсоциализма.