Време и видеообраз

Тази книга разглежда въпроса за времето в контекста на видеоизкуството, като същевременно предлага и едно пътешествие през времето. В нея телевизията, музейните инсталации, фотографските изображения, електронният растер, киното и публичните архиви се срещат и взаимодействат помежду си.

Настоящата епоха може да бъде определена като време на хибриди. Дигиталната култура следва логика, която включва множество противопоставяния (например плътност и код, материя и информация, статичност и динамика, традиционно срещу ново), които постоянно преминават през отношения на баланс и дисбаланс.

В киносалона или по време на "разходка" из музея образът не само че тече във времето; той също така предоставя самото време - чистото онтологично измерение. Образът визуализира самата същност на времето.