Класическа епиграфика

Епиграфските паметници все още не са заели заслуженото си място в нашата култура. Дори когато се намират в музей, те обикновено получават най-незабележителното и скрито разположение, с малки изключения. Когато е налично изображение до надписа, то често привлича вниманието на посетителите, докато самият текст остава на заден план. За мнозина той представлява предмет от далечното и неясно минало, натоварен с особена атмосфера или пък може да бъде смятан просто за ненужна вещ – понякога дори използван като строителен материал.

Българските земи притежават множество епиграфски паметници като част от древната история и въпреки упадъка през късната римска империя и нестабилността по време на ранната Византия, античните традиции успяват да се запазят до времето на Първото българско царство. Тези безценни първобългарски надписи са написани на тогавашния разговорен народен гръцки език и са важни за историческото ни наследство.

Поради тази причина целта на предложената книга е да предостави основна информация по темата, която значително ще допълни знанията ни относно античния свят. Тя ще обясни спецификите и значението ѝ както за начинаещите в научната област с професионален интерес, така и за всички любопитни читатели.