Всекидневното нищо

"Тя произлиза от остров, който се стремеше да създаде рая..." С тези думи започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana) на Сое Валдес, в който авторката представя съвременна Куба по начин, провокирал Фидел Кастро да нарече писателката един от най-значимите "врагове на революцията", редом с Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас.

Историята следва главната героиня Йокандра, която търси спасение от абсурда около себе си чрез писането и сексуалността. Разказвачката, родена през същата година като Валдес, буди подозрения за автобиографичност, което е подсилено от самото признание на авторката, че “Всекидневното нищо” е нейният “роман-катарзис”.

Без излишен патос Валдес проучва концепцията за "нищото", кухотата и безсмислието в ежедневието й на острова. Единственият начин да се справиш с подобна празнота се оказва именно иронията. Главната героиня не е революционерка; тя просто търси начин да избяга от ужасяващата действителност около себе си. В хода на сюжета еротичното желание прелива в акт на писане, а творчеството – в страст. Сплавта между еротика и литературна ирония служи като спасителен сал за Йокандра в борбата й с омерзението.

Валдес разглежда поредица връзки на Йокандра със символичните фигури: измамният писател Предателя, режисьора Нихилист, естета Рис и най-добрия ѝ приятел Червея (обиден термин за непатриотите). За Йокандра двуполюсността на Куба става особено очевидна чрез алегоричния характер на нейния сложен сексуален живот: тя редува нощи с „Нихилиста”, когото истински обича и с когото споделя дълги детайлни моменти на удоволствие, със срещи с „Предателя” (бившият ѝ мъж), който желае да унижи. Изправена пред такъв мрачeн избор , сатиричната природа у Йокандра оживява заедно със стремежа ѝ към утвърждаване като писател; романът завършва така както започва - размишление дали тя сама формира думите или те оформят нейната личност.