Нацистът и фризьорът

Хилзенрат започва да пише своя роман през 1968–69 година. Повече от шестдесет германски издателства отказват ръкописа му, тъй като темата за Холокоста е изключително деликатна и описването на военните събития с хумор се счита за неуместно. Страниците, изпълнени със сексуални сцени, са възприемани като политически неправилни и обидни. Романът дебютира в САЩ през 1971 г., когато излиза на английски език и бързо привлича вниманието на читателите. Успехът му кара немските издатели да преразгледат позицията си и книгата е публикувана в оригинал през 1977 г. от издателство в Кьолн; първоначалният тираж от 10 000 копия се разпродава само за месец. Германия най-накрая решава да признае стойността на Хилзенрат, а до този момент романът вече има над 250 000 продадени екземпляра и е преведен на16 езика в22 страни, докато авторът получава осем престижни литературни награди.

„Докато злодеянията на Хитлер стават все по-неясни, забравяме уникалната човешка порода – немската версия на хомо сапиенс – която без ограничения може да бъде наречена нацистка; именно тя позволила Хитлер да направи кариерата си. След толкова много ужасии, за които никой „не е знаел“ или „не е искал“, човек започва да се пита кой всъщност извърши тези действия? Кой беше достатъчно „добросъвестен“, за да следва смъртоносните заповеди и кой достатъчно „безсъвестен“, че успя след това да се прибере у дома с чувал златни зъби като трофей?“
Из рецензията на Хайнрих Бьол относно романа "Нацистът и фризьорът" в списание "Die Zeit".

„Сатира върху евреите и SS. Авантюристичен роман с гротескна природа, странности и понякога ужасяваща лаконичност; разказан с черен хумор за мрачните времена.“
Отзив във "Der Spiegel".