Вяра, любов, надежда. Десет пиеси

Смъртта на поета

Новината за смъртта на Йодьон фон Хорват, убит от падащо дърво в Париж, беше толкова мрачна и абсурдна, че трудно можеше да се приеме за истинска. Откога дърветата по Шанз-Елизе падат и причиняват смърт на преминаващите поети? Дали не настъпва краят на света? Сякаш бурните ветрове това лято избират своите жертви сред най-добрите ни хора с дяволска прецизност – защото Йодьон фон Хорват безспорно принадлежеше към тях.

Той бе истински поет, а само малцина могат да носят тази титла. Всеки ред, който написа, носеше атмосферата на автентичната поезия; тя присъстваше както в неговото творчество, така и в самия него – в погледа му и начина му на говорене. Говореше бавно и донякъде лениво, със сънливост и натрапчиво очарование. Усмивката му беше детинска, но скриваща известна жестокост; той обичаше да разказва странни и зловещи истории - такива, в които необичайни инвалиди или гротескни персонажи играят роли във комични или страшни ситуации. Изглеждаше като спокоен човек с любов към храната и пиенето и наслаждавайки се на разговорите с приятели. И действително ядеше добре и пиеше с удоволствие докато разговаряше весело с компанията си. Но понякога начинът му на говорене караше приятелите му да изпитват ледени тръпки зад гърба си. Той имаше особена привлекателност към зловещото – не просто шеговито или литературно: демоничният елемент у него беше част от самата същност.

В творчеството си Йодьон умело комбинира нежността και невинността с мрачните черти – представяйки ги по завладяващ начин.
Клаус Ман