Атлантида

Романът „Атлантида” от сръбския писател Борислав Пекич предлага уникален поглед върху неразгаданата мистерия на Атлантида, която продължава да предизвиква интереса на изследователите и до днешен ден. Издаден през 1988 година, той е удостоен с Горанова награда, носеща името на хърватския автор Иван Горан Ковачич. Произведението съчетава елементи от научна фантастика, антиутопия, криминални мотиви и ужаси. Сюжетът започва с колонизацията на Америка и бързо преминава към съвременността. Пекич представя своя интерпретация за Атлантида, в която живеят както хора (атлантидяни), така и роботи. Основната цел на роботите е да унищожат човечеството, особено онези индивиди с развита телепатия, които им позволяват да се скриват от тях. Важно отличие между атлантидяните и роботите е отсъствието на душа у последните; душата представлява способността за избор. Действията на роботите са строго програмирани предварително, докато действията на хората произлизат от свободния им избор. Романът разказва за конфликта между цивилизацията на хората и тази на машините, а Атлантида остава символично място за стремежа ни към по-добро бъдеще - един идеализиран свят, макар и само в нашето въображение. „Атлантида” впечатлява със своето динамично развитие, неочаквани обрати, фин хумор и остроумие; едновременно с това предлага интелектуално задълбочена история наситена с информация от различни сфери на живота.