Пловдив през Средновековието IV - XIV в.

Монографията "Пловдив през Средновековието IV—XIV в." е посветена на втория по големина български град, който се нарежда сред най-впечатляващите балкански населени места от разглеждания период. Тази книга изследва историята на Пловдив от ранновизантийската ера до края на средновековната епоха, която за християнството на Балканите завършва с османското завладяване на Византия. През Античността Пловдив, разположен край река Марица, е бил важна метрополия и продължава да играе значима роля като крепост по главния маршрут през Балканския полуостров, свързващ Западна и Централна Европа с Изтока. По време на Ранното Средновековие и преди началото на ХШ век той служи като имперски град — ключов административен, военен и икономически център под византийска власт, наследил богатствата от античните традиции в урбанизацията и обществените практики.

През IX век временно принадлежи към българската държава, а през XII и XIV век - за по-продължителни периоди. След XI век етническият състав става все по-разнообразен; въпреки че гръцките и арменските общности доминират в него, постепенно расте числеността на българите независимо от политическата ситуация. Монографията обхваща разнообразни извори в двата основни дяла: Политическа история и Пловдив с неговите околности. В първият дял са анализирани политическите събития свързани пряко или косвено с града през този период; във вторият дял се представят теми като топография, етнически структури, социална организация, гражданска и църковна администрация както религията й пътищата водещи към града. Заключителният раздел носи заглавие "Имената на Пловдив през вековете".