Мандарините

В Древен Китай мандарините представляват най-образованата и влиятелна част от цивилната и военна администрация на империята. Във Франция, по времето на Симон дьо Бовоар, те са символи на висшата интелигенция – хора с духовно влияние, които определят обществените приоритети.

След края на Втората световна война обаче възниква въпросът дали мандарините ще успеят да запазят своето значение в контекста на новосъздадените политически блокове по време на Студената война и шокиращите разкрития за съветския Гулаг. Ще реализират ли мечтата си да възстановят страната и да върнат нейното достойнство? Тази политическа среда служи като фон за романа, който представя мащабна историческа картина на следвоенното време.

На този фон се развиват съдбите на писателя Робер Дюбрьой и неговата съпруга психоаналитичката Ан Дюбрьой, тяхната дъщеря Надин и техния приятел журналиста и писател Анри Перон. Робер е влиятелен левичарски интелектуалец с активни ангажименти в политиката, но постепенно губещ надеждите си; Анри е бил участник в Съпротивата, публикувал е нелегален вестник и пише книги, опитвайки се да избегне политика; Надин страда от загуба любовта си и преминава през редица краткотрайни връзки; а Ан преживява нова значима романтична връзка в Америка... Всички те образуват друга важна фреска относно човешките отношения – теми за любовта, приятелството и омразата без конюнктурност, която резонира със всяко поколение читатели. Романът „Мандарините“ е написан простичко и ясно, без излишни стилистични експерименти; той представлява забележителен труд - един от онези произведения, които рядко се появяват през годините.

(Смята се че прототипът на Дюбрьой е Жан-Пол Сартр; Перон - Албер Камю; Ан - самото име Симон дьо Бовоар; а американския й любимец - писателят Нелсън Олгрен.)