Три повести: Тъмнина покрива земята. Вратите на рая. Никой

Йежи Анджейевски (1909-1983) е забележителна личност в полската култура на 20-ти век, известен като прозаик, сценарист, публицист и критик. Неговият живот и творческа кариера са белязани от сложни обрати и противоречиви идеологически възгледи. Литературното му творчество се стреми към новаторство и търси решения на важните морални дилеми, представлявайки значимо свидетелство за развитието на полската проза.

Името му може да бъде познато на българските читатели благодарение на факта, че най-известната повест "Пепел и диаманти" служи за основа на популярния филм с режисьор Анджей Вайда.

Анджейевски е автор на 23 книги, които са били преведени и адаптирани във множество държави. Преди началото на Втората световна война той е считан за един от водещите европейски представители на католическия хуманизъм в прозата. По време на германската окупация активно участва в Съпротивата, а след войната става яростен защитник на социалистическия реализъм. След дълбокото си разочарование от режима преминава през преследвания, но също така получава награди. Осъзнал истинската природа на властта след края на 50-те години, той започва да действа активно в антикомунистическата демократична опозиция. Много критици го смятат за потенциален носител на Нобеловата награда; особено произведението му "Пихтия" от 1979 г., което минава през много трудности, се счита за начало на постмодернизма в полската литература.

Наградите както у нас, така и извън страната подчертават качествата му като оригинален творец и неговия принос към полската култура. Две отличия са особено запомнящи се - Орден Знаме на труда I степен през 1950 г., връчен му от правителството по времето на ПНР , както и посмъртното отличие орден Възраждане na Полша от президента през 2006 г.