Готварска книга за дълголетници

* Полезните качества на българското кисело мляко
* 100 рецепти с еликсира за дълголетие

Процесът на подкиселяване на млякото се осъществява чрез разлагането на лактозата (млечната захар) до млечна киселина, която предизвиква коагулация (сгъстяване) на белтъка казеин. Ферментацията стартира благодарение на специфичната микрофлора, която идва с закваската - млечните бактерии лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус. Именно те са характерни за българското кисело мляко, а неговата световна популярност е свързана с българския учен Стамен Григоров (1878-1945), родом от село Извор в Трънско. Григоров учи естествени науки в Монпелие и след това продължава обучението си в Медицинския факултет в Женева. Като асистент при професор Масол през 1903 г., той публикува първите научни статии относно пръчковидния бацил, открит в киселото мляко и наречен „латобактериум булгарикум“ от известни учени по онова време. Няколко години по-късно, през 1908 г., лауреатът на Нобеловата награда Иля Мечников, който изследва процесите на стареене, въвежда името „бактериум булгарикум - Григороф“ за същия бацил в своите научни трудове. При изучаването на бактериите, които ферментират млякото, Мечников установява, че млечно-киселият пръчковиден организъм е особено ефективен срещу гнилостните микроорганизми и много други патогени в червата. По този начин той допринася за популяризирането на киселото мляко като ценна храна със здравословни свойства и способност да забавя стареенето.