Не затваряй

Телефонно обаждане след полунощ обикновено предвещава нещо лошо. В този случай, обаче, на телефона е Той – мъжът, който я е изоставил без причина и никакво обяснение, дори без стандартното извинение. Така започва романът "Не затваряй" от Монтрукио. Началото изглежда като типична история за прелъстена и оставена жена, но бързо взима непредвидим обрат. Ритъмът се ускорява значително, тъй като Той не звъни нито да се извини, нито с намерение да възобнови връзката им; той планира самоубийство и това позвъняване може би ще му даде надежда.

Сюжетът протича единствено чрез телефонния разговор в рамките на 6 часа между двамата главни герои - Той и Тя. Докато Той мисли за смъртта си, тя остава все още дълбоко привързана към него и прави всичко възможно да го спаси. Нищо няма да я спре – разстояние или гняв; прощаването с него би било равносилно на загуба на част от самата себе си. За героинята става трудно да намери начин да придаде смисъл на живота му след всичките страдания.

Неговият глас идва от пустотата по телефона и тя осъзнава единственото важно: трябва да държи линията открита до момента на пристигането си при него. Пътуването от Торино до Женева ще бъде продължително и изпълнено със стресови ситуации - те остават прикрепени към телефоните си през целия маршрут: първо стационарните телефони, после мобилните устройства.

Тя измисля истории от миналото им в опити да отвлече вниманието му от трагичната идея за самоубийство. Не разбираме защо именно той стига до подобен край; напрежението в текста ни въвлича в събитията под мотото "Не затваряй!" Четейки страниците с затаен дъх, читателят улавя напора към финала – дали тя ще успее навреме?

Романът представя сложна любовна история помежду им с акцент върху страхове и тревоги, а завършекът е напълно изненадващ.

Монтрукио постига две основни цели: прекрасно пресъздава психологическото напрежение между героите; женската персонаж проявява невероятна упоритост в опитите си да убеди мъжете никога повече не затварят телефона докато не пристигне при него! Освен това показаната сила на любовта преодолява желанието за отмъщение.

В интервюто писателката описва как идеята й хрумнала вследствие разговор или наблюдение около себе си – тематика свързана с една покрусена жена която получава необичайно позвънване точно когато вече се чувства сама.
Според Алесандра имената са ненужни – героя представляват абстрактната концепция за любов (тя) срещу неопределеност (той).

На фона на настъпилия хаос авторката умело избягвала физически сцени между тях - вместо това наблягала на истинските чувства които могат замести всякакви желания.
Музиката играе важна роля както личностно така творчески по време написването й- явление вплетено задушевността което допринася много важно значение в романа „Не затваряй“.