Игра на дама

Париж, страстната връзка между Оливейра и Мага, нощите в клуба на змията, изпълнени с джаз и емоции, търсещи небето и ада. От другата страна - симетричната одисея на Оливейра, Тревълър и Талита в Буенос Айрес, обгърнат от спомени. Достигнато до крайност желание да се премине отвъд традиционното разказване. Резултатът е тази творба (всъщност няколко произведения – зависи как ще я възприемете), пропита с хумор и уникална оригиналност. "Дамата играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка и красива рисунка с тебешир – за предпочитане цветна. Над нас е Небето, а под нас - Земята."

Хулио Кортасар (1914-1984) е една от ярките фигури в латиноамериканската литература със значимо влияние върху световната литература през XX век. Роден в Брюксел като син на аржентински дипломат, той се завръща в Аржентина през 1918 г., където прекарва детството си и младостта си. От 1951 г., до края на живота си живее и твори в Париж като ненадминат майстор на краткия разказ: "Бестиарий" (1951), "Истории за кронопи и фами" (1962) сред други произведения; познат е на българските читатели чрез различни антологии. Автор е също така на романите "Лотарията" (1960), "62: Модел за сглобяване" (1968), "Книга за Мануел" (1973) както и поетично творчество. Но след 1963 г., името му най-често асоциирано с романа „Игра на дама“, който остава един от основните литературни трудове през ХХ век."