Благочестиви спомени

Съществото, което наричам "аз", се появи на света в понеделник, 8 юни 1903 година, около осем сутринта в Брюксел. Произхождам от французин с древен произход от Нор и белгийка, чиито предци живели дълго време в Лиеж, преди да се установят в Ено. Мястото на това събитие – раждането е важно за родителите и техните близки – беше на авеню "Луиз" номер 193, но вече не съществуваше след построяването на огромна сграда.

Записвайки тези факти, които сами по себе си изглеждат без значение и все пак ни отвеждат далеч от собствената история и дори от историята като цяло, оставам учудена пред заплетената мрежа от ситуации и обстоятелства, които до известна степен определят нашия живот. Това новородено момиче - свързано със системата на християнското летоброене и Европа през ХХ век - представлява парче розово месо с ревящ глас в синя люлка. То ме кара да си задавам редица въпроси; колкото по-очевидни са те, толкова по-опасни изглеждат за един опитен писател.

Не мога да се усъмнявам в това детство – то несъмнено е моето. Въпреки това усещането за нереалност ми натрапва нуждата да търся доказателства подобно на историческите изследвания: откъслечни спомени или записки от хора без интерес към тяхната стойност; информация извлечена от писма или бележници, които никой не е изхвърлил. Тази наша жажда за познание често надминава онова, което можем действително да получим.

Знам добре колко невярно или неточно може всичко това да бъде; разказите преминават през паметта на много различни хора и губят човешкия си смисъл под формулировките на административния жаргон при нотариусите. Ясно е също така как семейните истории губят достоверността си чрез поколенията — пропити с времето както камъкът от лишеи или металът от ръжда.

Въпреки че тези уж известни факти изглеждат недостатъчни между мен и детството ми , те са единствената връзка помежду ни; спасителният пояс върху бурното море на времето. С любопитство започвам да попълвам празнотите около тях с надеждата да видя какво ще възникне при свързването им: образът не само на човекa самият себе си но най-вече среда му , място та или пък случайна искрица към онова неизразимо пространство без име или форма.