Ежегоден каталог на BG карикатурата

**ОКОЛО КАРИКАТУРАТА**

Не съм експерт в изкуствата, но след дългогодишна работа в хумористични издания и любовта ми към карикатурата, реших да споделя някои свои размисли относно този жанр. Забелязах, че през годините наред с класическите карикатури се е появил и нов тип, който коренно се различава от традиционния.

Какви са разликите? Първо при стария стил - както подсказват наименованията на жанра (caricatura, charge) - основен метод е преувеличението на определени черти у персонажите или ситуации; докато новият вид не прибягва до такова хипертрофиране. Вместо това той предизвиква у зрителя реакция чрез абсурдни идеи, родени от твореца. Липсва характерното за класическата карикатура остро представяне на характери и мимики.

В резултат, рисунките от традиционния тип обикновено предизвикват смях – освен може би най-острите критики – докато произведенията от новия стил генерират друга особена реакция у публиката; нещо близко до хумора, но трудно описуемо. При класическите карикатури зрителят усеща как смехът буквално преминава през ръцете на художника към листа хартия и затова трудно може да опише въздействието им. В контекста на новия стил обаче тези рисунки често могат успешно да бъдат разказани другиму поради тяхната литературна природа.

Споменавам "чист вид", тъй като рядко срещаме чисти примери за двата типа; границите между тях са много размити и разграничаването ми досега е доста опростено. По-скоро става въпрос за два принципа или подхода, които присъстват в различна степен при различните артисти: те често са смесица от оба вида със специфични нюанси.

Но откъде произхожда тази нова форма? Може би нейни предшественици можем да намерим сред бароковото изкуство, но мисля си че тя представлява съвременно явление свързано с модернистичните течения в последния век. Аз самият принадлежа към поколение , което предпочита „добрия стар метод“, както казал Шекспир; все пак не бих искал артистите в този албум да се почувстват засегнати – моето мнение не означава липса на талант или култура у новата форма! Тя несъмнено изисква така необходимото умение!

Често харесвам абсурдните карикатури – времето влияе върху нас всички! А традиционните варират по тематика и адресати. Сред тях има битови сатирични изображения известни с твърдението си „че смеейки се поправяме нравствеността“. Но според мен обществената сатира остава най-ценна; тя защитавала идеи (понякога близки до моите!) и бори за един по-добър свят!

Наскоро прочетох една прекрасна фраза от модерен поет: „Ако домакинството на обесения забранява разговори за въже, то какво всъщност трябва да обсъждаме?“ Според мен тези думи важат напълно и за света на карикатурата.

Валери Петров