Лагерите на смъртта ГУЛАГ

Гулаг, огромната мрежа от съветски концентрационни лагери, представлява система за репресивна политика на държавата, която е само слабо надмината от Холокоста. Светът узнава за ГУЛАГ през 1972 г. благодарение на публикацията "Архипелагът Гулаг" от Александър Солженицин. След разпадането на Съветския съюз излизат множество спомени и проучвания относно Главное управление лагерей (съкратено ГУЛАГ), но книгата на Ан Епълбаум е първото напълно документално изложение на историята на съветските трудови лагери - от тяхното възникване след Руската революция до закриването им по времето на гласността. Произведението "ГУЛАГ" бързо получава признание като важен принос в изучаването на съветската история.

През 1929 г., Сталин взима решение да развие системата от лагери, използвайки принудителния труд с цел ускоряване индустриализацията в СССР и експлоатиране ресурсите в малко населяваните северни региони. В тези лагери попадат хора, арестувани по абсурдни обвинения – политически противници, забавили се работници, жени на осъдени мъже, бездомни деца и селяните наричани кулаци или обвинявани във вредителство и шпионаж.

Книгата съдържа потресаващи истории от оцелели след преживяванията си в лагерите. ГУЛАГ функционира като самостоятелна структура вътре в държавата – отделна цивилизация със свои правила, традиции, литература и фолклор. Ан Епълбаум последователно разкрива ежедневието в тази страна на страха: условията при работа и хранене; животът натъпкан между затворниците; как са успявали да оцелеят или пък умирали там.

До смъртта му през 1953 година около 18 милиона души преминават през лагерите; приблизително 4,5 милиона никога не се завръщат обратно към живота извън техните стени.