Международно договорно право

Един от ключовите аспекти на международното сътрудничество е регламентиране на отношенията между държави, международни организации и частни компании чрез договори. В момента над 50 хиляди международни споразумения регулират тези взаимоотношения. Поради това в настоящия сборник са включени основните международни договори и закони на Република България, които определят правилата за сключване на такива споразумения както от публичния сектор, така и от бизнеса.

Съвременното международно право представлява система от свързани принципи и норми, разпределени в различни области. Международното договорно право обхваща всички аспекти на преговорите - подписване, влизащи в сила условия, действие или прекратяване на международните сделки. Тези споразумения практически покриват почти всички въпроси от другите направления на международното право. Основополагающият принцип Pacta sunt servanda (доброто изпълнение на задълженията по договор) играе стабилизираща роля във взаимодействията между страните, укрепвайки доверието помежду им за сътрудничество и поддържане на мир и сигурност.

Този принцип първоначално е изразен в преамбюла към Устава на ООН с цел да се осигури справедливост при изпълнението на задълженията по договора; след това той намира отражение в множество други документи като виенските конвенции относно правото за договаряне през 1969 г., 1986 г. и др.

В сборника освен Устава на ООН присъстват Декларацията за принципите по международното право от 1970 г., Заключителният акт от Хелзинки (1975 г.) а също така три Виенски конвенции (от 1969, 1978 и 1986), които образуват основата за публичноправната част от Международното договорно право.

Конвенцията за правото върху договорите приета през 1969 г., която влиза в сила през 1980 г., е ратифицирана от България през 1987 година и има значително значение за кодификацията и напредъка в сферата na国际法。Тя служи като кодекс който урежда всичко свързано със сключването , действието , интерпретацията , измененияте , недействителността以及停止行为的协议。在公约附录中，规定了根据第66条设立调解委员会以审理争议。

其他两项维也纳公约在很大程度上补充了1969年公约，但它们有自己的调整对象。关于国家间国际条约继承的维也纳公约（1978）涉及与前任国家及其继承国之间有关领土部分、合同等问题，以及临时适用合同、新独立国家的产生、合并和分裂带来的后果、争端解决等等。这项公约未获得保加利亚批准。

于1986年通过的《国家与国际组织或国际组织之间契约法律》维也纳公约已由保加利亚批准，并涵盖所有有关缔结、生效和实施包括国际组织参与在内的国际条款的问题。

该汇编还包含了保加利亚参加国际条約所依据的有效总统令1496号，该命令不完全涵盖1969年协定中的相关规定，因为保加利亚是在1987年才对此进行过认可，而该条例自80年以来生效。文中处理的是关于准备、签署、生效、公示及保存相应文件的问题。因此，需要制定一部新的法律，以全面遵循上述两个大会19569和86年的规定来绑定保加利亚共和国与这些外交交易。

保加利亚宪法完全符合其承担的国义，在第五章第四节明确承认对外法优先地位，声明“已经经过国会核准且为我们所遵守之国际条款是国内法律的一部分…… 并优先于任何冲突内部法规”。

除了公共性质法规之外，这本书还收录了一份最重要的法律文本，即《1980 年货物销售合同》等价协议，此为私营企业开展合作的重要规范。此外，还包括一些关键性的国内法规，如债务关系法案、《商法》和其它相关领域的重要内容。

此集合旨在服务于学习者，包括专注于民事权方面课程的大专院校学生，研究生及学术工作人员，同时也是从业律师参考使用。本书仅包含当前有效且适用于涉外商业活动各类合规性原则和现行国内立法框架。
Доц д-р ю.н Орлин Борисов