Многоизмерен скок в края на времето

Възможно ли е времето да има край и събитията, които познаваме, да станат парадоксални? Да, ако някой е програмирал и организирал както събитията, така и нас самите в тях. Това предполага, че времето е замислено от своите мистериозни творци като цикъл на самоосъществяване, въпреки че ни изглежда линейно и се разширява до безкрай.

Какво би се случило в края на времето? Вероятно ще настъпи нещо подобно на огромен вихър или торнадо, където минали, настоящи и бъдещи събития ще бъдат завъртяни във фунията. Каква роля бихме играли в едно време, което се затваря само по себе си и поглъща всичко? Може би оцеляването би зависело от способността ни да вибрираме с достатъчно висока честота; важно е да сме в баланс и да преодолеем полярностите на нашия холографски свят.

Има множество индикации за това, че наближаваме т.нар. точка Омега — моментът, когато линейното време приключва и всички ние сме готови за невероятен многоизмерен скок към ново пространство без обитатели. В него вибрацията представлява място, а мисълта мигновено става форма на реализация.