Българите отпреди две хилядолетия

Българите от преди две хилядолетия, заедно с техните предци, са първоначалните носители на това име. Те са го носили с несравнимо достойнство и единствено те имат най-основателно право върху него. Когато се обсъждат древните българи, за да се различават от съвременниците им, често се използват термини като "прабългари", "първобългари" или "старобългари". В този контекст рядко ще става въпрос за днешните българи, така че не би трябвало да има риск от объркване; освен това вниманието ще бъде насочено към избягването на обозначенията „сегашни“ или „днешни“ българи в подобни случаи. Наименованията "старобългари", "прабългари" и "първобългари" обикновено описват групата хора, станали известни в Европа през V век до момента на тяхното разделение между крайдунавските и крайволжките общности. След това тези две групи започват отделно да взаимодействат със славянски и други племена и престават да образуват една единна народностна идентичност. Освен това още преди тази разлика, българите вече съдържат примеси от славяни и други етнически групи, включително частично турски елементи по времето между III и VII век. Поради това те вече се отличавали кръвно от онези българи отпреди две хилядолетия, които разглеждаме тук. Естествено е да ги наречем “прабългари” или “старабългарска” култура само ако приемем наподобяване с тези от периода III-VII век; иначе бихме извършили смесване на понятията. А даването на нова названия на най-чистокръвните български потомци би било както неправилно, така и ненужно.

Заради всичко казано тук предпочитаме просто да ги наричаме “българи”, какво име очевидно сами са си дали и което носят с гордост.

Тази работа беше написана през 1950 година преди аз самият да бъда запознат с определени изследвания, особено книгата на Де Сосюр. Сега след прочита й успях да я преразглям и допъня с две глави – относими към звездоведството у българите и техния календарен подход – както също добавих нова информация в глава касаеща материалната култура на България.