Paradise Lost

В "Изгубения рай" Милтън създава епична поема, която рисува величествен и внушителен космос, обхващащ огромни пространства от време и място. Въпреки това, поставяйки харизматичния Сатана и голите Адам и Ева в централната част на сюжета, той изгражда дълбоко човечна трагедия относно Падането на Човека. Написана когато Милтън бил на около петдесет години - слепец, разочарован от реставрацията и временно застрашен от смъртна присъда - очевидното колебание на "Изгубения рай" към властта е предизвикало оживени дискусии дали произведението успява да 'оправдае пътищата на Бога пред хората' или разкрива жестокостта на християнството.