Клуб Умбрийска вечеря

Водена от страстта си към вкусната храна и важните аспекти на живота, Марлена де Бласи ни пренася в Умбрия, където разказва четири истории – за Миранда, Нинуча, Паолина и Джилда. Книгата съдържа не само техните разкази, но също така менюта и рецепти, вдъхновени от местната кулинарна традиция.

Четирите жени живеят свързани помежду си чрез културата, роднинските връзки и общите ценности. Всеки ден те се срещат в стара каменна къща сред хълмовете над Орвието - място известно като „Умбрийския кулинарен клуб“. Там жените се събират седмично да готвят, да се наслаждават на храната си с чаша вино и да обменят мисли. През трудностите и радостите им има една основополагающа мъдрост: „Готви вкусно, яж добре и разговаряй с любимите хора“.

Авторката споделя как след като е започнала животът си в Орвието и е станала приятелка на ръководителката на клуба й е било нужно време преди тя да бъде приета сред тях. Въпреки че първоначално била единствената чужденка там, скоро успяла да стане част от групата - учейки новини техники за готвене както от тях самите така и демонстрирайки свои умения.

„Не знам какво повече щях да науча за смисъла на живота ако бях пътувала по-далеч“, казва Миранда. Тя вярва, че независимо откъде идват тези жени са свързани дълбоко помежду си.

Марлена описва храната на героините със завладяващи детайли – читателят почти усеща аромати като свежо изпечен хляб или подправките в кухнята им. Историите разглеждат теми като лоялност , любов (с всички нейни противоречия), солидарност , стареене . Смъртта присъства естествено без драматизъм; остаряването носи своето тегло но то води до положителни преживявания.

Клубът представлява уютно убежище за душата на всяка жена; въпреки модерността му историите пробуждат носталгия по минали времена когато храненето беше различно - пастата например бе варена във мляко или вино вместо вода.

Мъдростта вложена в разказаното остава земна; понякога просто трябваш да нахраниш друг човек без сложни усилия — истинското значение лежи именно там. Човек може би ще намери утеха дори когато около него има други — важното е колко сме способни да прощаваме себе си.
Тези четири жени представят вечната сила на простичките истини които обогатяват живота ни подобно неустоимият аромат на хляба зехтина вина подправките характерни за умабриканската кухня."