Забравената история

"Висшият военен съвет на Българската армия, около 1910 година. Това са нашите генерали, забравени от времето, които водят освободителните битки на българската армия и упреквани от комунистите за български великошовинизъм!? Искам да им се поклоня и с тяхната памет в мислите си започнах да пиша!

Списъкът включва имената на Вълко Велчев, Георги Агура, Никола Иванов, Данаил Николаев, Васил Кутинчев, Радко Димитриев и много други.

Книгата е автобиографична и обхваща спомени от края на 19-ти век до днешния ден. Тя разкрива истината за нашата история – изопачена от панслависти и комунисти. Споделям опити от живота ми сред българския и световния музикален елит през последните четиридесет години! Не мога да не спомена Русия - майката на нашата интелигенция. Тези генерали също са нейни възпитаници както аз самият! Целият руски народ ни помогна в освобождението ни; но всичко хубаво свърши тук! Започна голямото лъжа за "Братска Русия - Освободителка", след Сан Стефанския договор, който призна независимостта само на Сърбия и Черна Гора. За нас той представляваше двугодишна окупация с армия от 50 хиляди души под надзора на руски генерал над "самоуправляващо се княжество"! Берлинският договор остави значителна част от народа ни в робство – това бе проект на граф Игнатиев! Европа прокламираше нашата независимост въпреки оплюванията срещу нас!

Не можем да наречем "Септемврийското въстание" през 1923 година "антифашистко". Как може да говорим за фашизъм или националсоциализъм преди Хитлер да напише "Моята борба" чак през 1925/1926 г.? Как сме могли да бъдем фашистка държава без партия с фюрер? Вместо това имахме цар! Българската азбука беше променена към славянска - т.е., руска версия! Размислете какви ползи видяхме ние като народ от БКП и БСП – само страхове, убийства, концлагери и предателства служещи интересите на СССР.

И незапомнено бедствие преобладаваше над обществото ни освен върхушките му благодарение на Желев и Кобурга до днес! Предателствата по време Фердинанд доведоха до загуба две войни спечелени активно от българските сили; а те продължиха чрез неговия достоен наследник!

Истинското разбиране за историята показва положителните черти у народа ни до 1944 г., гордост която трябва да носим; докато негативизмът след нея поражда чувство за срам вследствие комунистическия режим. Ще ви запозная още как един малък човек става този изпълнител във концертните зали – ние “лудите”, свирещи по осем часа всеки ден. Ще откриете подробности относно цигулковите школи при професор Обрешков и Христосков; ще научите повече за звукозаписването у нас със секретите между изпълнителя та тонрежисьора." /Стефан Владков/