Хищникът. Жертвите в харема на Кадафи

Кой би могъл да си помисли да подава оплакване срещу дявола в ада?

Вождът упражняваше власт, унижаваше, поробваше и наказваше чрез сексуални актове.

Изнасилването стана инструмент на политическа манипулация, преди той да го превърне в оръжие за нападение.

Това, което особено възбужда Вожда, е да притежава дъщерите или съпругите на влиятелни личности или свои противници – било то за кратък период от време. Целта не е просто да завладее жената, а по-скоро да унижи мъжа, който я представлява – „в Либия няма по-срамно оскърбление” – с целта да го смачка и унищожи или пък при условие че тайната остане непозната, да получи контрол над него и психологически доминира над неговото влияние.

Да, изглежда отказът от истината привлича настоящите управници на Либия. Тази тактика служи за защита на тайните им и страха на малка група мъже - някога слуги на диктатора и сега активни революционери в новия режим. Те жадуват за тишина относно изнасилванията. Искат забравяне за жените-жертви, понеже смятат: „те не са истински жертви”.

„Нашият занаят не е нито удоволствие da доставяме , нито вредим; нашето призвание е да поставяме перото в раната”, пише Албер Лондър – един от най-забележителните франкофонски репортери.