Зверове в звънарната ми

На двайсет години Джералд Даръл започва работа като гледач в зоопарка „Уипснейд”. Разказват, че е рядкост дете с мечта да стане машинист на влак действително да постигне това. Но аз съм имал късмет, защото още на две години реших без колебание да се посветя изцяло на изучаването на животните и нищо друго не ме интересуваше.

В продължение на една година, сравнявайки собствените си наблюдения с писанията на Плиний Стари от древен Рим за „Естествена история”, Даръл достига до важни заключения, които ще определят бъдещия му път:

По време на престоя ми в „Уипснейд” осъзнах напълно погрешността на схващането, че животните са по-добре задържани в големи клетки или заграждения. Често чувах доброжелателни хора, но недостатъчно информирани любители на животни да твърдят как зоологическите градини могат да бъдат прекрасни места – стига те да приличат на „Уипснейд”. За съжаление такова мнение все още преобладава сред много хора, които виждат Майката природа като добра стара дама, а не като истински жестоко и ненаситно чудовище.

Трудно е да спориш с такива индивиди, които живеят в своя идеален свят и вярват, че животното в зоопарка страда толкова както затворникът в "Дартмор", докато естественият му хабитат изглежда като райска градина. Безсмислено е да обяснявам какви усилия полага дивото животно всекидневно за оцеляване - как търси храна и се крие от враговете си; при някои видове смъртността сред малките под шест месеца може да надвиши петдесет процента. Да – признава обърканият любител – но поне тези животни са свободни! Тогава трябва пак да му кажеш, че всяко едно животно има строго определена територия с три основополагающи фактора: храна, вода и възпроизводство. Ако успееш успешно да осигуриш всичките три условия дори върху ограничено пространство, то той охотно ще остане там. Въпреки това много хора обсебени от темата за “свободата”, особено когато става дума за живота у животните.