Слънчо, грей!

Името и литературното творчество на словашката авторка Мария Тополска са дълбоко свързани с България и българската култура. След като завършва учителския институт в Прешов, тя работи като учителка в чехословашкото начално училище в Горна Митрополия, Плевенско, от 1929 до 1940 година. През 1940 г. се връща обратно в Словакия, където се посвещава на писателска дейност. От 1947 г. живее между Братислава и София заради работата на съпруга си в Чехословашкото посолство и Културния център на Чехословакия. Активно превежда произведения от български език, като е превела над шестдесет книги от различни български автори. Освен това е редактирала списание „Словачка”.

Първите й новели за живота на словаците в България са публикувани през 1941 г., а по-късно те са включени в сборника й „Окови на земята” (1944). Втората й белетристична книга носи заглавие „Отровни години” (1949).

Тя започва да пише стихотворения за деца, които излизат в книгите: „Преди лягане” (1960), „Синьо небе – летен ден” (1970), „Синьо-бял свят” (1974), „Утринен свят” (1979), „Златно лято” (1983) и избрани стихотворения под заглавие „Зелена за жабката” (1984).

Мария Тополска заслужава нашата признателност и обич чрез своето творчество и многобройните художествени преводи от български език.