Изгубено време

Не можех да си спомня собственото минало и се чувствах безпомощен. Поради невъзможността да възстановя паметта си, бях принуден да опознавам себе си единствено чрез разказите на другите. Възприятието ми за идентичност беше изградена само от техните думи. Каквото и да ми съобщаваха, трябваше да го приемам за истина. Нямаше време за губене; незабавно трябваше да използвам всичко казано, за да запълня празнотата в ума си. Например, ако чуех, че на двадесет и седем години съм извършил насилие над шестгодишно дете, щеше ми се наложи отново да преосмисля как виждам себе си в тази болезнена светлина. Лицето ми в огледалото постоянно би било различно. Всеки нов коментар щеше да представлява нова информация – нова представа за мен самия.