Аз съм Малала

Когато талибаните завладяват долината Суат в Пакистан, едно момиче се изправя срещу закриването на училищата за девици. Малала не се страхува да говори, дори когато семейството й получава смъртни заплахи. На единайсет години тя започва да пише статии за Би Би Си, с надеждата светът да види красотата и опустошението на родния си край през погледа на детето. Заедно с баща си те стартират открита кампания в защита правото на момичета на образование. През октомври 2012 г., талибаните организират нападение срещу петнайсетгодишната Малала, която е простреляна в главата докато пътува с училищния автобус. Чудодейно оцеляване я превръща в символ на борбата за достъп до образование. През 2013 г., тя получава номинация за Нобелова награда за мир и печели наградата „Сахаров“. Днес Малала все по-смело отстоява своята кауза въпреки постоянните заплахи; нейният глас достига до световните форуми, студентски аудитории и бежански лагери.

„Родена съм в страна, която беше създадена посред нощ. А когато почти загубих живота си, точно тогава настъпваше пладне.
Преди година тръгнах към училище и повече не се върнах – прониза ме куршум от талибаните. Изнесоха ме извън Пакистан безсъзнателна със самолет. Някои хора казват, че никога няма да стъпя отново у дома, но аз вярвам дълбоко в себе си, че това ще стане.
В момента съм в страна, която е с пет часа назад спрямо моята скъпа родина и домът ми в долината Суат; обаче моят настоящ дом е забавен не само с часове – ами с векове.“