Багряна и Словения

Книгата изследва неизвестния и тайно съхраняван словенски живот на видната българска поетеса Елисавета Багряна (1893-1991), която е едно от значимите явления в европейския модернизъм между двете световни войни. От 1932 година, когато за първи път посещава Любляна, до 1940 г., тя редовно пътува до Словения и поддържа контакти с известни интелектуалци, с които запазва приятелства през целия си дълъг живот. Между тях са личности като Изидор Цанкар, Отон Жупанчич, Йосип Видмар и много други. Вярата й, че Словения играе ключова роля в нейното развитие и творчество, я кара да се чувства особено свързана с културата и населението на тази страна.

Българските читатели ще имат възможност да се запознаят с трудно достъпни архиви: писма, снимки и документи не само относно самата поетеса и културната обстановка от онова време, но също така за историческия контекст на Балканите и тясното взаимодействие между българи и словенци в сферата на изкуствата — връзка прекратена впоследствие от политически фактори. За пръв път е публикуван „словенският“ лирически корпус на Елисавета Багряна. Авторите канят множество специалисти и свидетели от България и Словения да представят автентичната картина на живота в двете страни през ХХ век както и сложните отношения на тоталитарните режими към хората занимаващи се с интелектуален труд.