Тананикане на лакардиониста. Т.4

Всяко едно съдържание в тази книга произлиза от лични връзки и отношения с приятели и познати от различни страни: САЩ, България, Канада, Франция, Германия, Англия, Италия, Русия и Аржентина. В нея са включени взаимодействия с художници и изкуствоведи като Иван Кирков, Николай Буков и Михаил Симеонов; също така музиканти, артисти, кинотворци, лекари, инженери и бизнесмени - например Милчо Левиев и Христо Топузанов. Всички тези хора ми дават вдъхновение за написаното тук. Нищо в книгата не е плод на амбиции да бъда писател; всичко идва от дълбочината на душата ми без намерение да бъде комерсиално публикувано.

Темите са толкова близки до мен, че разкриват истинската ми същност. Има риск от непопулярност при такава искреност – факт който често върви ръка за ръка с пълната откровеност. На моето зряло възраст обаче желая да споделя всичко това. Животът е бил най-прекрасен именно благодарение на интимността му в моменти на спонтанност.

Ако имах възможност цял ден бих разговарял с приятели или готвил за тях у дома си – но задълженията ме ограничават. Работя усилено мислейки интересни идеи; представям си разговори с Цветан Стоянов или какво биха казали мама и леля Кута. Когато самотното чувство се засиливам сядам да пиша своите размисли.

Така виждам писателския занаят – обменяне на истории със страниците на белия лист. Един литературен критик нарече моя стил "лакардии". Понякога просто мечтая за хубави разговори или уютни ресторантски тераси идеални за сладки приказки.

Както след второто си развода живеех в малка стая близо до Борисовата градина - там случайно срещнах Иван Кирков; той освен известния художник обича джаза както аз харесвам акордеона. Споделяхме кафе по време на нашите беседи относно творчеството ни.

И двамата говорим чрез артистичните ни умения: той рисува вдъхновено от джазовата музика а аз пиша текстове в духа на свободното общуване между хората – несериозно но дълбоко трогателно.
Кирков ми предостави плочи които презаписах слушайки звуците отвън през прозореца докато птиците кацаха наблизо; записах свои разкази свързани с Луи Армстронг под заглавие "Луи Армстронг в Болболистан".

Този стремеж към комуникация е основният двигател зад всичките мои усилия - гладът да опознаем себе си истински един друг вместо само повърхностните маски които носим всекидневно; пожеланието ясно да изразим чувствата си във всякакъв контекст правейки общуването по-богато.
Именно това е смисълът!