Светецът на неизбежната лудост

В духа на съвременната американска литература, но с дълбочината на психологическите анализи от предишните си произведения, Елиф Шафак представя драматичния разказ за индивидуалности, които не могат да се слеят с общото. Защо ли "гарванът кръстосва пътища със щъркела"? Отговорът е открит в "Светецът на неизбежната лудост".

Когато хората комуникират чрез един и същ чужд език, думите придобиват странна способност да изразяват мълчание и да продължават да съществуват дори когато са отсъстващи.

Турският студент по политология Йомер научава в Бостън, че американците имат специална страст към имената. Те ги виждат като „мостове към замъците на човешкия опит“, през които преминават както приятели, така и врагове. Познанието за нечие име предоставя достъп до значителна част от неговия живот; останалото представлява малки детайли. В Америка той става Омар и започва нов живот с Абед и Пию, докато изпитва силно привличане към Гейл.

Гейл е очарователна американка, специалистка по шоколадови изделия с истинско име Зарпандит. Тя се чувства чужда в собствената си страна и прикрива несигурността си зад необичайни хобита.

Абед цели получаване на докторска степен по биотехнологии и постоянно се тревожи – за Йомер, за внезапното идване на майка си, стереотипите относно арабите в САЩ и приятелката си оставена в Мароко.

Пию е испанец-студент по зъболекарство с панически страх от остри инструменти; объркан е от многото роднини на мексиканската си приятелка Алегре и донякъде самата нея.
Страниците последователно показват как отношенията между героите растат и трансформират взаимното им възприятие. Шафак умело смесва остроумие с проницателни наблюдения, рисувайки цветен вихър от любов, дружба, изгнание и принадлежност срещу фона на модерна Америка. Авторката акцентира върху нейното културно разнообразие без да пренебрегне тъжната истина – загубата на собствена идентичност.