Микромотиви и макроповедение

Ситуациите, в които действията или решенията на един индивид зависят от тези на другите, обикновено не позволяват генерализиране за цялата група. За да направим такова заключение, често е необходимо да анализираме динамиката между отделния човек и неговата среда, независимо дали става дума за взаимодействия между конкретни личности или в по-широк колектив.

Термините "микромотиви" и "макроповедение" се използват за изследване на подобни ситуации: някои от тях са сериозни, а други – нестандартни. Всички те включват поведенчески системи, при които хората реагират и адаптират своето поведение спрямо околната среда; понякога те не разбират контекста или просто го игнорират. Как точно тези индивидуални действия взаимодействат с поведението на другите така, че да водят до непредвидими резултати? Професор Шелинг чрез познати примери демонстрира как нашето общо поведение надхвърля простото сумирано действие на индивидите и защо членовете на обществото изглежда не осъзнават последиците от собствените си решения върху общността. Опитът за обобщаване на индивидуалните намерения въз основа на групови явления често е подвеждащ или дори невъзможен.

Шелинг създава модели – основополагащи аналитични структури с лесно приложение. Той ги използва за решаване на социални проблеми като расова сегрегация, полова дискриминация и различия във възрастта и доходите, което му позволява да достигне до корена на проблема.

Томас Шелинг е професор по политическа икономия в Института „Джон Ф. Кенеди“ към Харвардския университет. Сред неговите произведения са „Международна икономика“, „Стратегия на конфликта“ и „Оръжие и влияние.“ През 1977 г. получава наградата „Франк Е. Сейдман“ за политическа икономия, а през 2005 г.—Нобеловата награда по икономика.