Трактат за живописта

„Трактат за живописта“ е безспорно един от най-влиятелните и основополагащи теоретични трудове на Леонардо да Винчи. През вековете много хора са се опитвали да намерят в него отговори на важни въпроси: Съществува ли принцип, който стои в основата на живописта? Какво точно осветява този принцип – цялостна философия или конкретни идеи? До каква степен той отразява разбиранията на самия Леонардо?

Да Винчи изследва различните инциденти и движения при човека; анализира дрехите и техния характер; разглежда начина, по който фигурите могат да бъдат облечени с грация; обсъжда светлината и сенките; перспективата, отблясъците, отраженията, както и тъмнотата и яркостта в природната среда – планини, дървета, зелени площи, облаци и хоризонт…

Преводът на „Трактат за живописта“ е направен от италианския език от видния български хуманитарист Владимир Свинтила, а редакцията му е дело на покойния преводач Петьо Ангелов.

Най-често публикуваният ръкопис на Леонардо остава "Трактат за живописта". Независимо че книгата е била главно четена от художници и изкуствоведи, нейното влияние върху живописта не може да бъде пренебрегнато. Този трактат напомня силна напитка, която трябва да се консумира бавно. Необходимо е тя да бъде изучавана внимателно. Човек би трябвало постоянно да я носи със себе си и периодично да я преглежда. Тя представлява ръководство относно уникалната връзка между природата и нейното пресъздаване върху платното.