Забравените пътища от Родопите до Памир

През пет месеца изминах над 10 000 километра с колело, следвайки най-простия закон на живота – движението. Преминавах през конфликтни райони и бях обвиняван в диверсия; усетих жестоката жажда на пустините и проливните дъждове в Кавказ. Спах на дъното на пресъхналото Аралско море, лових риба сред облаци от комари в делтата на Волга, а също така се къпех във водите на Черно, Мраморно и Каспийско море. Гоних зайци по казахстанските степи, заспивах с война от диви кучета около мен и се будех със змии; почувствах ужаса от ухапванията на скорпионите. Преживях тежко заболяване в суровата природа на Памир. Получавах предложения да се оженя, да остана да живея в планината или да приема исляма. Всеки ден изгревът ме посрещаше на ново място, а вятърът не спираше да ми противодейства; въпреки това никога не променях курса си.

Самотният път предоставя възможност за човек да започне истински да разбира смисъла зад случващото се около него. Вятърът в живота може би е труден понякога, но той винаги трябва да продължава напред, защото носи важни събития, сред които човек расте и узрява.