Пустинята на Хермес

"Нощни мелодии I

и една богиня лежи мълчалива
Лицето, замръзнало в светлината на изгрева,
се е вперило в мен, наблюдава ме
с втренчен поглед и се губи в пътеките
покрити с безкраен бръшлян,
обвити от листа-зари.

дълбока яма с неразгадана мистерия
и оранжевият покров на слънцето
а Венера, в хладната прегръдка на нощта,
се появява.
Зовът издига своя глас сред сиянието на деня,
снежната тишина става тежка.
О, лентата от косата ми е паднала!

С втренчен поглед към мен, лицето остава неподвижно,
съзерцавайки като сенчеца, осъзнавайки
живота си.

С белотата и тежестта на снега върху земята,
цветове на рози идват от твърдия терен.
Лицето му почива сега в синя делва
и постепенно избледнява."