Летящи кучета

Марсел Байер е част от новата вълна в съвременната германска литература, която свързва концепцията си за романа и художествената проза с детайлни изследвания. Интересът на автора към историята на Третия райх винаги преминава през уникална, саморазбираща се изследователска перспектива, каквато е случаят с произведението му "Летящи кучета".

От ранно детство Херман Карнау възприема "летящите кучета", които са разновидност на прилепите, като символичен образ, защитен от всякакви външни влияния. Гласът играе важна роля в акустичния свят на Карнау; той започва систематично да проучва човешкия глас през 1940 година.

Един от разказвачите в "Летящи кучета" е именно Херман Карнау - името му е вдъхновено от полицай в берлинския бункер под управлението на Третия райх. Другият разказвач е осемгодишната Хелга, дъщеря на Министъра на пропагандата. Двата гласа неведнъж се срещат, а последният път това става през април 1945 година, когато Карнау е в Берлин с намерение да запише гласа на фюрера.

Наративът прави скок към лятото на 1992 година. След края на войната Херман Карнау успява да се укрие и открива свои архиви със записи – разговорите с Хелга и нейните брат и сестра по време на последните им дни и нощи. Той продължава да записва техните гласове до самия им край.