Боклук

На сцената излиза мъж, държащ букет рози. Той започва да говори. Името му е Сад и е арабин. През вечерта продава цветята, за да покрива разходите си за учене. Ненавистта на местните жители го е засегнала толкова дълбоко, че той я насочва към себе си. "Вярно е", заявява той, "аз съм нечист." Измивам ръцете си, но оставам замърсен. Това не подлежи на съмнение. Гласът му се повишава и думите му звучат страстно и безнадеждно. Продължава да говори с все по-силен тон – вика за своя живот.