The Warrior Saints in Old Bulgarian Art

Светецът и воинът представляват напълно несъвместими концепции в контекста на ранните християнски вярвания. Християнството проповядва: "Не се съпротивлявай на злото; а който те удари по дясната буза, обърни му и другата" (Матей 5:39). Освен това, именно беззащитни християни били хвърляни в клетките на лъвовете за развлекателност пред римските зрители. Скромността и търпението им били единствените опори, които притежавали – молитвите към Бога. Те молели милост дори за своите мъчители, които нямали друга вина освен невъзможността да виждат бъдещето по-дълбоко. Насилието било абсолютно чуждо на тази религия. Нейните верни последователи се укривали в дълбоки пещери, преследвани и жестоко измъчвани от привържениците на старата религия.

С времето настъпили промени. Християните успели да укрепят позициите си достатъчно, за да могат да устоят срещу римските власти въпреки гоненията. Постепенно те изградили основите на могъща организация против езическите власти, която проникнала във всички структури на държавата. Основният ефект от мащабното репресивно действие на император Диоклециан (284-305) бил укрепването на новата религия и логичното развитие довело до нейния триумф.

По време на битката с Максенций през 312 г., император Константин видял величествен кръст издигащ се високо в небесата – моментът белязал възхода на християнството като доминираща сила. Този автократ и реформатор внесе значителна промяна в религиозния живот на поданиците си; исторически погледнато обаче това означава коренна трансформация във всичко около него – даже столицата Рим била преместена с основанието Constantinople върху Босфора - великолепен град със забележителни църкви и палати. В рамките само на няколко години християнството било преобразувано от преследвана ерес в официална държавна религия.

Както странно може да звучи, точно след окончателната победа започнали най-сериозните спорове относно самото християтство. Докато то противопоставяло старопрочутата религийска система, запазвало своята чистота базирана върху важните човешки добродетели; достъпът до власт обаче скоро довел до корупция - дарения валяли отвсякъде към вече богатите църкви; наред с тях настъпило упадъкът моралността сред христянското общество.

Новопоявилите се авторитети като папи, патриарси и епископи не приличали никакво подобие с предишните строги защитници или мъченици за идеята Christiana . Не само че не приемали истинската вера присърце , но ставали пореден пример за невъзможността идеализмът да оцелее сред ежедневния живот.

Така възникнала необходимостта от създаване символични образи . Комплексно устроените понятия често служели като специфична замяна реалността . Това явление било особено очевидно в Бизантийския свят , където изследователитe стигат до заключение , че символичното представяне почти напълно заменило реалистичния подход към живота . Бизантинците изглеждало са построили свой собствен визионерен свят паралелен с действителността ; което касае всеки аспект от техния живот .

Уверено можем да кажем , че използването символикa достигналo своя връх именно при църковната практика . Известният бизантийски философ Псевдо-Дионсий Ареопагит различава три вида символи : първата група включва семио́тични модели разбрали само ограничен кръг специализирани хора ; вторият тип симболика зависи от първата категория — литургична симболика , където всеки знак има строго определено значение ; тези две категории са известнейте „неподобяващи сходства“. Их значението е силно эзотерично.