Барми в страната на чудесата

Когато Барми напусна високото присъствие и излезе на свеж въздух, в съзнанието му бушуваше буря, а от вътре го тресеше неистов страх. Предложението на господин Андерсън бе разширило неговите перспективи и открило нови хоризонти пред него. За първи път след като получи писмото от адвоката относно новооткритото богатство, той усети прилива на сила, който идва с безкрайното богатство.

Досега, макар главоболието да беше твърде мъчително за сериозни размисли по темата, той си мислеше, че единственото разумно действие с парите е да ги инвестира в надеждни ценни книжа с дивиденти и така да се върне обратно в обичайната си роля – да стои зад рецепцията и да раздава ключове и писма на своите началници. Отдавна осъзнаваше, че не притежава особени таланти и е част от мнозинството хора, които могат само да се смятат за късметлии при намирането на работа; а ако не успеят - то ще бъдат считани за истински провалили се. Съдбата му бе определила ролята на чиновник зад рецепцията и той нямаше друг избор освен да остане такъв…