Гадателят

В своето литературно творчество Мирча Елиаде (1907-1987) изхожда от концепцията на Кант, според която пространството и времето не са активни реалности, а резултат от чистата интуиция. Той развива идеята си, че "възвишеното" все още присъства в света дори и в съчетание с "земното". Действията му се разиграват в уникалната атмосфера на довоенния Букурещ - със запечени от лятното слънце асфалтови улици, чокойски каменни къщи-палати, оазисни градини и квартални заведения - места, където се раждат митовете и символите на Елиаде. Герои в неговата проза са обикновени хора с незабележителна ежедневност. В определен момент (без те самите да осъзнават), те извършват невероятен "скок във времето". Останали в същото пространство на Букурещ, но преместени във различна епоха, те не подозират за настъпилите промени около тях. Мирча Елиаде изгражда един оригинален фантастичен свят - странен и почти езотеричен, където поезията на старата букурещка улица се преплита с древните митове сякаш идващи от дълбините на земята.