The Tenant of Wildfell Hall

„Наемателят на Уайлдфел Хол“ е мощен и понякога насилен роман, който разглежда теми като очаквания, любов, потисничество, грях, религия и предателство. В него се описва разпадането на брака между Хелън Хънтингдън – тайнствената „наемателка“, спомената в заглавието – и нейния разпуснат съпруг алкохолик. Противно на обществените норми, Хелън напуска мъжа си с цел да защити малкия им син от влиянието му и започва да изкарва прехраната си като художник. Докато се крие в Уайлдфел Хол, тя среща Гилбърт Маркъм, който се влюбва в нея.

При първоначалната си публикация през 1848 година вторият роман на Ан Бронте получава критики за "грубиянско" и "брутално" съдържание. „Наемателят на Уайлдфел Хол“ оспорва социалните конвенции от началото на деветнадесети век с решителна защита на правата на жените пред лицето на психическото насилие от страна на техните съпрузи. Стилът на Ан Бронте е смел, натуралистичен и страстен; този роман – който сестра й Шарлот нарича „цялостна грешка“ – осигурява значимо място за Ан в английската литература самостоятелно, а не само като най-младия член от семейството Бронте.