Концерт византийска музика

Скрих се като зеница, но твърде късно,
за да се приспособя към този жесток блясък.
Когато вече стъпвах на земята,
прислоних горещото си чело на ръката си.
След това моето име започна да се разпада по-бързо от нежната плът в гъста горчивина.
Забравила съм как да броя и просто дишам, докато се обръщам назад. Бях празнота, тъмен облак в собственото си движение. Така дочаках влажното усещане от мократа глина, което ме изпълни безстрастно, подобно на водата върху напуснатия пясък.

А сега какво знаеш за мен? Само нещо за краткото ми желание да надживея себе си; само едно движение — може би плач или форма запечатана без намерение и в бързината. Как мога да ти обясня, че съществува място, където съм по-реална от гласа ми? Гласът желае да ме пороби; аз съм по-силна от светлината, през която ти ме виждаш. Мислиш ли, че познаваш истинската мен? Докосни свободно рамото ми: аз отсъствам.
Но моето докосване е по-леко: ето те вече не си онзи отпреди малко. Знам те; горя на твоето рамо преди огънa — преди пепелта и преди всичко останало."