Обетът на седмината

Въздухът беше горещ и влажен, а Сейлан се чувстваше задушена. Прилепи ухо до вратата и започна да слуша звуците от другата страна. Първоначално не чу нищо, но след това долови дълбоко мърморене и примляскване. Наистина късметът я напускаше този ден. Тя проникна в замъка, облечена като прислужница. Едва бе направила първите си стъпки, когато забързана жена й хвърли парцал и кофа с мръсна вода, заповядвайки ѝ да измие пода. Сейлан прекара почти два часа в почистването на огромната зала. Нямаше избор - не желаеше да бъде разкрита и да завърши живота си обесена на дърво сутринта. Добре че успя да съчини убедителна история за своята самоличност и кого представлява; освен това не ѝ зададоха много въпроси. Когато най-накрая успя да избягa, тя избра един пуст коридор и тръгна по него, надявайки се незабелязано да стигне до северното стълбище през странични пътища…