Тайната история 550 г.

Уважаеми читателю,

В ръцете си държите произведението "Тайната история", написано от Прокопий Кесарийски. Използваното издание е Procopii Caesariensis Opera omnia, редактирано от J. Haury и G. Wirth, отпечатано в Лайпциг между 1962 и 1963 година – том 2: De Bello Persico, De Bello Vandalico; том 3: Historia arcana. Тази книга представлява превод на трети том на български език от горепосоченото издание и е съобразена с българския превод на Иван Генов, публикуван през 1983 г. от издателство Народна култура в София, без установени смислови разлики.

В своите три книги Прокопий описва войната на Източната римска империя по времето на Юстиниан срещу готите в Италия, вандалите в Африка и персите в Азия като непосредствен участник и наблюдател, което придава голяма стойност на тези исторически документи. В четвъртата част той предлага уникални данни за строителството през управлението на Юстиниан. Писателите под диктатури често се сблъскват с един общ проблем – както казва Прокопий "... когато животът ти зависи от капризите на диктатора...", трябва да бъдеш особено внимателен какво говориш. Затова тези четири книги са изпълнени с възхвала към главния герой Белизар и "мъдреца" Юстиниан. Но обективният наблюдател Прокопий не пропуска да отбележи последиците от необмислени или алчни действия, интриги и коварства.

Настоящата книга обаче е публикувана по негово желание след кончината му и служи като остро критикуване на режима под управлението на император Юстиниан и императрица Теодора. Ако тя беше единственият такъв документ за онова време, бихме я разглеждали като злонамерена клевета спрямо героичните фигури, но това не е така – подобни критики могат да бъдат намерени например у Амиан Марцелин преди тази книга, който живописно описва упадъка морала в Империята след II век с изображения будещи отвръщение у разумния човек. Тази творба логично продължава критичния поглед върху нравствеността във властта представен първоначално от Амиан Марцелин.