Спомени за войната

Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на термина. Той разкри Истината пред своите сънародници и публикува малка книга, която преобрази читателите си. [...]

Приемането на правотата на Никулин означава да се признае лъжливостта и безсъвестността на наложените представи за войната, която днес е основен идеологически символ. Никулин ясно демонстрира как съветската власт водеше война с външния враг, превръщайки „свещената война“ в масово унищожение на руския народ с цел запазване на партийната номенклатура.
~ Кирил Александров, историк

Тази книга е забележителна! Авторът е научен сътрудник от Ермитажа и доктор по науки, който сам е преживял фронтовете на войната. Той пише за убийствата, които е извършвал и получил; описва цялото варварство на конфликта – неумолим към себе си и към армията като цяло. Никулин вярва в Бога – вероятно това му служи като начин за покаяние. [...]
Книгата представлява откровение - ужасно и изключително произведение. Тематиката й е важна част от нашето минало – рядко се споменава или познава, но тя все пак съществува.
~ Даниил Гранин, писател

„Спомени от войната“ стана ключовото книжно явление през последното десетилетие – единствена по рода си книга, труднодостъпна почти до невъзможност. На панаира за нехудожествена литература в Москва хората тъгувахa: „Никулин? Свърши още вчера“. В Ермитажа интелектуалците мачкаха пръсти: „Отдавна го няма у нас. Очакваме ново издание.“ И така следващият панаир повтори историята: второто издание беше продадено само два дни след появяването му.
И всичко това ставаше без никакви рекламни кампании или премиерни мероприятия; информацията достига до хората по старинния начин — чрез разговори между приятели и познати.
~ Олга Лебедушкина, списание „Дружба народов“