Между Дунав и Черно море, или пет години в България

Хенри Баркли прекарва дванайсет години в Турция, като първите пет от тях са малко след Кримската война, а останалите седем – по-късно. Той е назначен за инженер на българските железници и използва времето си, за да се запознае с страната и нейните жители. Впечатленията си записва в лек и увлекателен стил, без да взима страна. Забелязва как положителни и отрицателни черти съществуват както при християните, така и при мюсюлманите, но особено остро критикува турските служители – от губернатора до палача.

Книгата му „Между Дунав и Черно море“ предлага множество сведения относно българския народ, техния характер и обичаи; тя е едновременно интересна и образователна.

* * *

Сред местното население най-добрите и най-умните работници са българите. С правилно обучение и добър пример те могат да постигнат много. За съжаление обаче в момента единственото образование за тях идва само от канцелариите или магазините на търговците в Константинопол или други големи градове, където търговският морал е толкова корумпиран, че нямат друг избор освен да станат мошеници. Честният човек изглежда глупав; когато някого нарекат гений, това всъщност означава, че той е по-успешен лъжец от околните.

Хенри Баркли