Доктор Живаго

През 1955 година Борис Пастернак завършва своя величествен роман „Доктор Живаго”, който обаче не получава разрешение за публикуване, тъй като авторът изразява двусмислено отношение към Октомврийската революция и последвалите социални промени в страната. Две години по-късно ръкописът е изпратен зад граница и отпечатан от италианското издателство „Фелтринели”. През 1958 г. Пастернак получава Нобеловата награда за литература, но под натиск отказва да я приеме. Скоро след това започва разрушителна кампания срещу романа, определян като "антисъветски", а самият автор бива обвинен в предателство; той умира в Переделкино.

В Съветския съюз романът „Доктор Живаго“ става достъпен едва посмъртно през 1988 година.

Творбата е написана в рамките на десетилетие (1945–1955) и обединява литературния опит на писателя с амбицията му да представи мащабна картина на Руската революция (1917) и Гражданската война, както и съдбата на руската интелигенция сред историческите събития от началото на XX век до Втората световна война. Чрез прозата си Пастернак рисува сложната реалност на нравствения и духовния живот по време на тази епоха, докосвайки се до дълбоки теми като смисъла на живота и смъртта, личната идентичност във връзка с културата и хода на историята, както и значението на изкуството за преодоляване дисхармонията породена от войната и революцията.

Според акад. Лихачов „Доктор Живаго” представлява поетична исповед – “лирическа автобиография”, чрез която Пастернак разказва историята не само на себе си, но и духовното наследство на своето поколение.