Рунически оракул

Руническата азбука, разпространена сред скандинавските народи в Европа, е обвита в загадъчност. Според една от теориите, произходът на руническите знаци може да се свърже с етруската азбука, датираща от 1-2 век пр.н.е. Други изследвания показват, че древни символи от късната каменна или ранната бронзова ера имат много сходства с руните, което води до предположения за тяхното вдъхновение именно от тези форми.

Рунически надписи и манускрипти са открити в Швеция, Норвегия, Дания, Исландия и Британия. В тези региони руните основно служели за вдъхновение и магически практики при създаването на талисмани; те били тясно свързани с вярванията относно силата на магията и предопределеността на съдбата.

В Древна Норвегия терминът „руни“ означавал „тайнствено послание“. При готите той бил възприеман като „тайна“ или „споделяне“, а в Англия и Германия - като „разгласени тайни“. С приемането на християнството около 800 г. сл. н.е., интересът към руните става опасен; дори през 16-ти век в Исландия хората притежаващи руни можели да бъдат осъждани на смърт – доказателство за убеждението в способността им да предсказват бъдещето.

Днес малко информация е останала относно свещените ритуали със руни за предсказване. Методологията предложена чрез този оракул все още се използва от множество съвременни интерпретатори на руните и предоставя учудващо точни отговори по зададените въпроси.